Полоса
774
0
0
Полоса
Приятелю, ти виждал ли си полосата,
ей там във нищото напред,
сякаш поглед вперен в небесата,
чака с тръпка своя самолет.
Тя ням свидетел е за всичко тука,
познала стотици, хиляди съдби
и тежките обрати и сполука,
на дързоста напред да се върви.
Лежи безмълвно там върху земята,
история без букви тя твори,
за болката дълбоко осъзната,
на искащия много да лети.
С неизвестното си силно да привлича,
да дава тон и вечно да зове,
енигмата във нас да разсъблича
и води там към синьото небе.
2015г. SRG
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойко Георгиев Всички права запазени
