29 nov 2007, 11:02

Половина 

  Poesía
599 0 11

За теб когато цялата узрявам,

сърцето чрез любов щом ти се моли -

докосвам, търся, даже... умолявам,

измъквам я от тайнствени подмоли.

 

Любов... откривам като ручей бликащ,

... като вулкана лава що изригва.

И в цветна нежност го обкичвам,

мъжът, реброто си издигнал.

 

Във тази цялост аз се вричам,

че не забравих ябълката да му поднеса.

А нуждата ми да обичам,

простор откри ни в нови небеса.

 

28.11.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??