Nov 29, 2007, 11:02 AM

Половина

  Poetry
776 0 11

За теб когато цялата узрявам,

сърцето чрез любов щом ти се моли -

докосвам, търся, даже... умолявам,

измъквам я от тайнствени подмоли.

 

Любов... откривам като ручей бликащ,

... като вулкана лава що изригва.

И в цветна нежност го обкичвам,

мъжът, реброто си издигнал.

 

Във тази цялост аз се вричам,

че не забравих ябълката да му поднеса.

А нуждата ми да обичам,

простор откри ни в нови небеса.

 

28.11.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...