22 ene 2014, 20:48

Полунощ

  Poesía » Otra
628 0 3

Изстрадалите времето минути

напускат циферблата на живота.

Часовникът разби дванайсет пъти

кристалното легло на тишината.

 

Във полунощ умряха мигове от вчера,

а утрешните още неродени

сега в средата на нощта треперят

дали ще доживеят своето време.

 

Съдбовен миг. Остана само дъх

за днес достатъчен, ала секунда после

стрелките ще отминат своя връх

и нови мигове ще търсят да докосват.

 

И ако в този миг на полунощно тайнство

не се родят с разперени криле,

ще спре часовника на време и пространство,

ще станат прах съдби и светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!

    "И ако в този миг на полунощно тайнство
    не се родят с разперени криле,
    ще спре часовника на време и пространство,
    ще станат прах съдби и светове."


    Поздравявам те!
  • Напълно съгласна с Росен!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Брилянтно!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...