Полунощ

Jan 22, 2014, 8:48 PM

Poetry » Other

442 0 3

Изстрадалите времето минути

напускат циферблата на живота.

Часовникът разби дванайсет пъти

кристалното легло на тишината.

Във полунощ умряха мигове от вчера,

а утрешните още неродени

сега в средата на нощта треперят

дали ще доживеят своето време.

Съдбовен миг. Остана само дъх

за днес достатъчен, ала секунда после

стрелките ще отминат своя връх

и нови мигове ще търсят да докосват.

И ако в този миг на полунощно тайнство

не се родят с разперени криле,

ще спре часовника на време и пространство,

ще станат прах съдби и светове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.