Jan 22, 2014, 8:48 PM

Полунощ

  Poetry » Other
614 0 3

Изстрадалите времето минути

напускат циферблата на живота.

Часовникът разби дванайсет пъти

кристалното легло на тишината.

 

Във полунощ умряха мигове от вчера,

а утрешните още неродени

сега в средата на нощта треперят

дали ще доживеят своето време.

 

Съдбовен миг. Остана само дъх

за днес достатъчен, ала секунда после

стрелките ще отминат своя връх

и нови мигове ще търсят да докосват.

 

И ако в този миг на полунощно тайнство

не се родят с разперени криле,

ще спре часовника на време и пространство,

ще станат прах съдби и светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!

    "И ако в този миг на полунощно тайнство
    не се родят с разперени криле,
    ще спре часовника на време и пространство,
    ще станат прах съдби и светове."


    Поздравявам те!
  • Напълно съгласна с Росен!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Брилянтно!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...