MisteriaVechna (Misteria Vechna)
9 250

30 may 2019, 2:23

Полусенки

Poesía

1.6K 2 2

Ти беше ли там,

когато ти казвах,

че си сбъркал мястото?

Настани се на заетата точка,

точно, където луната и

слънцето си махат-

между тъмното и светлото.

Изпращането е посрещане

на следващ знак, от който

няма сигнали за завършек…

Временно си позволяваме

бъдеще, след това

се примиряваме и с настояще…

Още ли седиш там в полусянката

между тъмното и светлото?...

няма да се връщам…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Стремежът към светло бъдеще закъсва по средата между оцеляването и мечтите. Нещо полусенчесто 😉

2019-05-30T16:56:56+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Впечатлена съм! Всеки прочит - нова перспектива! А мястото ни под слънцето дали е правилното? Дали не е просто местонахождение, където засядаме в настоящето?! А бъдещето наистина е в полусенките!

2019-05-30T12:23:46+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0