13 ago 2007, 16:04

Поляната на угасналата радост

  Poesía
690 0 0

Ако отидеш ти във планината
и зърнеш поляната безкрайна,
чиято гледка спира тъй сърцата
и оставя ни следата трайна.


Тогава ти ще видиш сам
цената, която са ти взели,
че земята откраднала е твоя плам
и лъчите в цветята са я вплели.


Едното цвете притежава гордостта,
твоята тъй искряща, неповторима,
а другото на любовта ни сладостта,
от никое огледало неотлъчима.


Но знай, че след края посивял,
всички красоти с нея изтляха
и Бог на глупостта ни се присмял
и от смеха цветята изгоряха.


Сега поляната е без цвят дори,
защото любовта ни се предаде
и няма ги дневните лъчи,
защото красотата на мрака се отдаде.


Но ума единствен тъй пирува
с мисълта за ярката ти любов,
защото само за теб умува
и това дава му живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...