3 jul 2009, 13:48

Полярност

944 0 6

Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...

 

Обичам те дълбоко в сърцето си,
но мразя те с разума си хладен,
за теб диханието си давам, за да бъдеш,
но твоето да взема също пожелавам...

Омраза и любов в душата ми воюват,
в съня си искам да си ти щастлива,
но в утрото заричам те да страдаш като мене
и да съзнаваш как боли неутешимо...

 

 

                                                                                                                   На Н.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Флоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни думи...
  • "Обичам те дълбоко в сърцето си,
    но мразя те с разума си хладен"

    Типично по мъжки жестоко!
  • "Омраза и любов в душата ми воюват,
    в съня си искам да си ти щастлива,
    но в утрото заричам те да страдаш като мене
    и да съзнаваш как боли неутешимо..."- Ето, така се чувствам и аз много пъти!!! (6)
  • Човешката любов далеч няма идеални стойности и онзи който твърди , че желае щастие на другия , който е потъпкал и отнел всичко най нежно и копнежно в теб, който е превърнал света ти в изгаряща болка ,който ти е отнел смисъла да бъдеш - навярно не би бил съвсем откровен, дори сам със себе си.Няма жив човек,който да не се е докосвал до това,което аз съм почувствал.Въпросът е да имаш силата да го изречеш ,защото декларацията на такова нещо моментално те прави жесток и нелюбящ човек - нима такъв бих бил и съм, след всички тези изживяни, искрени и чувствени стихове ...Един ден когато болката си иде от мен бих пожелал щастие на онзи , който ме е ранил.В мига не би било искрено ,а в него бъдещ ден - навярно би било формално...
    Целенасочено публикувах това мое усещане , в контраст с всички други , но няма да влизам в дуел,защото зная истинността на това което съм написал ...
  • Да беше го озаглавил "Омраза и любов"!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...