3 jul 2009, 13:48

Полярност

942 0 6

Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...

 

Обичам те дълбоко в сърцето си,
но мразя те с разума си хладен,
за теб диханието си давам, за да бъдеш,
но твоето да взема също пожелавам...

Омраза и любов в душата ми воюват,
в съня си искам да си ти щастлива,
но в утрото заричам те да страдаш като мене
и да съзнаваш как боли неутешимо...

 

 

                                                                                                                   На Н.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Флоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни думи...
  • "Обичам те дълбоко в сърцето си,
    но мразя те с разума си хладен"

    Типично по мъжки жестоко!
  • "Омраза и любов в душата ми воюват,
    в съня си искам да си ти щастлива,
    но в утрото заричам те да страдаш като мене
    и да съзнаваш как боли неутешимо..."- Ето, така се чувствам и аз много пъти!!! (6)
  • Човешката любов далеч няма идеални стойности и онзи който твърди , че желае щастие на другия , който е потъпкал и отнел всичко най нежно и копнежно в теб, който е превърнал света ти в изгаряща болка ,който ти е отнел смисъла да бъдеш - навярно не би бил съвсем откровен, дори сам със себе си.Няма жив човек,който да не се е докосвал до това,което аз съм почувствал.Въпросът е да имаш силата да го изречеш ,защото декларацията на такова нещо моментално те прави жесток и нелюбящ човек - нима такъв бих бил и съм, след всички тези изживяни, искрени и чувствени стихове ...Един ден когато болката си иде от мен бих пожелал щастие на онзи , който ме е ранил.В мига не би било искрено ,а в него бъдещ ден - навярно би било формално...
    Целенасочено публикувах това мое усещане , в контраст с всички други , но няма да влизам в дуел,защото зная истинността на това което съм написал ...
  • Да беше го озаглавил "Омраза и любов"!
    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...