3.07.2009 г., 13:48

Полярност

935 0 6

Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...

 

Обичам те дълбоко в сърцето си,
но мразя те с разума си хладен,
за теб диханието си давам, за да бъдеш,
но твоето да взема също пожелавам...

Омраза и любов в душата ми воюват,
в съня си искам да си ти щастлива,
но в утрото заричам те да страдаш като мене
и да съзнаваш как боли неутешимо...

 

 

                                                                                                                   На Н.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силни думи...
  • "Обичам те дълбоко в сърцето си,
    но мразя те с разума си хладен"

    Типично по мъжки жестоко!
  • "Омраза и любов в душата ми воюват,
    в съня си искам да си ти щастлива,
    но в утрото заричам те да страдаш като мене
    и да съзнаваш как боли неутешимо..."- Ето, така се чувствам и аз много пъти!!! (6)
  • Човешката любов далеч няма идеални стойности и онзи който твърди , че желае щастие на другия , който е потъпкал и отнел всичко най нежно и копнежно в теб, който е превърнал света ти в изгаряща болка ,който ти е отнел смисъла да бъдеш - навярно не би бил съвсем откровен, дори сам със себе си.Няма жив човек,който да не се е докосвал до това,което аз съм почувствал.Въпросът е да имаш силата да го изречеш ,защото декларацията на такова нещо моментално те прави жесток и нелюбящ човек - нима такъв бих бил и съм, след всички тези изживяни, искрени и чувствени стихове ...Един ден когато болката си иде от мен бих пожелал щастие на онзи , който ме е ранил.В мига не би било искрено ,а в него бъдещ ден - навярно би било формално...
    Целенасочено публикувах това мое усещане , в контраст с всички други , но няма да влизам в дуел,защото зная истинността на това което съм написал ...
  • Да беше го озаглавил "Омраза и любов"!
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...