Полъх на детство
687
0
1
Приятелю, всичко се повтаря,
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни,
вятъра ловяхме в нашите ръце.
Заливахме се в смях от нищо и неволно -
пораснахме, без да искаме дори.
Разбрахме, че замъци от пясък няма
и вятърът с ръце не се лови,
че всеки иска, но не може да остане,
и тръгваме, макар да ни боли.
И трябва ли да чакам пак да бъда малка,
за да видя, че слънцето се смее?
Макар че пораснахме със тебе малко,
детството в очите ни живее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Todos los derechos reservados
