8 окт. 2010 г., 22:03

Полъх на детство 

  Поэзия
576 0 1
Приятелю, всичко се повтаря,
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни,
вятъра ловяхме в нашите ръце.
Заливахме се в смях от нищо и неволно -
пораснахме, без да искаме дори.
Разбрахме, че замъци от пясък няма
и вятърът с ръце не се лови,
че всеки иска, но не може да остане,
и тръгваме, макар да ни боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Все права защищены

Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »