yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
19 may 2017, 22:53

Полъхът на щастието 

  Poesía » De amor, Verso libre
416 1 4

Нека вятърът да отвее мислите тревожни,

нека лицето ми поема лъчите светли.

Нека сърцето ми да спре да тъгува.

Нека звездите небесни да се разсипват!

Тази радост и блян не докосват всеки.

Това слънце грее само този, който може да обича.

Звездите обсипват само щастливия човек.

Да, така е!

Лети щастие, и разпръсвай радост и любов.

Лети време до побеляване на косите.

Летете мечти и изпълвайте сърцето с огън.

И не е ли свят полета човешки,

не е ли свята обичта към небето и земята.

И кой решава какъв е простора?

Небосвода не граничи с цялата вселена.

Да всичко е токова велико, голямо и

простора няма край.

Няма край щастието  на земята, планетите

повтарят своя живот.

Раждат се идеите и мечтите в човешката мисъл,

а слънцето, вятъра и звездите ги благославят.

Небесните тайни поднасят и радост, и грижи,

и любов, и живот.

.

 

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??