yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
19 мая 2017 г., 22:53

Полъхът на щастието 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
418 1 4

Нека вятърът да отвее мислите тревожни,

нека лицето ми поема лъчите светли.

Нека сърцето ми да спре да тъгува.

Нека звездите небесни да се разсипват!

Тази радост и блян не докосват всеки.

Това слънце грее само този, който може да обича.

Звездите обсипват само щастливия човек.

Да, така е!

Лети щастие, и разпръсвай радост и любов.

Лети време до побеляване на косите.

Летете мечти и изпълвайте сърцето с огън.

И не е ли свят полета човешки,

не е ли свята обичта към небето и земята.

И кой решава какъв е простора?

Небосвода не граничи с цялата вселена.

Да всичко е токова велико, голямо и

простора няма край.

Няма край щастието  на земята, планетите

повтарят своя живот.

Раждат се идеите и мечтите в човешката мисъл,

а слънцето, вятъра и звездите ги благославят.

Небесните тайни поднасят и радост, и грижи,

и любов, и живот.

.

 

 

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??