Полъхът на щастието
Нека вятърът да отвее мислите тревожни,
нека лицето ми поема лъчите светли.
Нека сърцето ми да спре да тъгува.
Нека звездите небесни да се разсипват!
Тази радост и блян не докосват всеки.
Това слънце грее само този, който може да обича.
Звездите обсипват само щастливия човек.
Да, така е!
Лети щастие, и разпръсвай радост и любов.
Лети време до побеляване на косите.
Летете мечти и изпълвайте сърцето с огън.
И не е ли свят полета човешки,
не е ли свята обичта към небето и земята.
И кой решава какъв е простора?
Небосвода не граничи с цялата вселена.
Да всичко е токова велико, голямо и
простора няма край.
Няма край щастието на земята, планетите
повтарят своя живот.
Раждат се идеите и мечтите в човешката мисъл,
а слънцето, вятъра и звездите ги благославят.
Небесните тайни поднасят и радост, и грижи,
и любов, и живот.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
