Полюция
Събличам се - Луната нагло воайорства,
докосваш ме, но не наяве, а в съня,
не е родена сила - да пребори в мен упорството
да бъда с теб, заради теб във Ада да горя.
Събличам се - ръцете ти със тялото ми се преплитат,
като лози се вият, зрее сладък плод,
от нежна болка иска ми се да извикам:
за този кратък сън разменям цял живот.
Събличам се - звездите къпят се в нега,
от лунните копнежи страстно обладани,
събуждам се - по тялото ми е полепнала роса,
издайница на диво, сбъднато желание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
