28 jun 2014, 10:44

Полюси

  Poesía » Civil
966 0 1

                           

                                              Млади

                                         деликатни,

                                         изглеждат

                                         щастливи

                                         неразгадаеми,

                                         уникални,

                                         прекрасни

                                         създания

                                         деформират

                                         съзнателно-себе си.


                                         Превзети

                                         голи улични

                                         тела

                                         татуси,

                                         пиърсинг-

                                         черни,

                                         червени,

                                         лилави

                                         паяци

                                         чудовища грозни

                                         рекламират,

                                         продават

                                         си стоката

                                         оставят

                                         неизличими следи

                                         образи,

                                         препратки,

                                         концепции

                                         причиняват си

                                         болка сами!


        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...