Jun 28, 2014, 10:44 AM

Полюси

  Poetry » Civic
963 0 1

                           

                                              Млади

                                         деликатни,

                                         изглеждат

                                         щастливи

                                         неразгадаеми,

                                         уникални,

                                         прекрасни

                                         създания

                                         деформират

                                         съзнателно-себе си.


                                         Превзети

                                         голи улични

                                         тела

                                         татуси,

                                         пиърсинг-

                                         черни,

                                         червени,

                                         лилави

                                         паяци

                                         чудовища грозни

                                         рекламират,

                                         продават

                                         си стоката

                                         оставят

                                         неизличими следи

                                         образи,

                                         препратки,

                                         концепции

                                         причиняват си

                                         болка сами!


        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...