Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки,
чаша чай, къс лимон, джинджифил –
невъзможното чудо е толкова кратко!
Ох, добре, че навярно послушен съм бил!
Край трапезата скоро присядаме всички
и ръчички ще вдигнем в молитва за мир.
Край отрупана маса с нахут и сармички
ще се свържем с любов със безкрайната шир!