10 дек. 2024 г., 11:23

Помагач - мечтател

782 9 20

Помагач съм на мама от рано зарана

и разстилам тестото с точилка от бук, 

а покривката коледна – вече застлана –

предусещам подарък задава се тук!

 

Как ухае на мед и канелени сладки,

чаша чай, къс лимон, джинджифил –

невъзможното чудо е толкова кратко!

Ох, добре, че навярно послушен съм бил!

 

Край трапезата скоро присядаме всички

и ръчички ще вдигнем в молитва за мир.

Край отрупана маса с нахут и сармички

ще се свържем с любов със безкрайната шир!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и се радвам, че се харесало. Да, като го редактирам малко, може би и да дожавя нещо, ще дам знак
  • Прекрасно стихотворение. Много ми хареса идеята. Мисля, че можеше още малко да го пипнеш. Да стане по-благозвучно.
  • Благодаря на Синя_Самодива за поставянето на стихчето в "Любими"
  • Много благодаря!
  • С превелико удоволствие - 5 петолъчки !!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...