10.12.2024 г., 11:23

Помагач - мечтател

774 9 20

Помагач съм на мама от рано зарана

и разстилам тестото с точилка от бук, 

а покривката коледна – вече застлана –

предусещам подарък задава се тук!

 

Как ухае на мед и канелени сладки,

чаша чай, къс лимон, джинджифил –

невъзможното чудо е толкова кратко!

Ох, добре, че навярно послушен съм бил!

 

Край трапезата скоро присядаме всички

и ръчички ще вдигнем в молитва за мир.

Край отрупана маса с нахут и сармички

ще се свържем с любов със безкрайната шир!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и се радвам, че се харесало. Да, като го редактирам малко, може би и да дожавя нещо, ще дам знак
  • Прекрасно стихотворение. Много ми хареса идеята. Мисля, че можеше още малко да го пипнеш. Да стане по-благозвучно.
  • Благодаря на Синя_Самодива за поставянето на стихчето в "Любими"
  • Много благодаря!
  • С превелико удоволствие - 5 петолъчки !!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...