Помен

ПОМЕН

В моя спомен ще останеш

ти вечно хубава и млада

и знам, не ще престанеш

да ме пазиш от небесната си клада.

Във всичко ти беше опора -

в хубаво, добро и зло,

не знаеше за мен умора,

гръб да ми обърнеш - не е било.

За теб животът отмина

в радости, болки, печал;

от теб животът отмина

без нов живот да е дал.

Отне ти най-свидното право -

да бъдеш майка една на света

и в мен ти вкопчи се здраво,

бях неродената от теб мечта.

Пое ме с ръцете корави,

загрубели от тежкия стан

и в твоите прегръдки здрави

намерих покоя желан.

Но отслабнаха тези ръце

и бял мрамор студен са сега,

спря да бие едно сърце,

угасна не свещ, а цяла звезда.