Защо бе хора, питам, защо? 

Защо се случва така,

никой ли няма да спре 

тази вечна злокобна 

отровна съдба?

Как млади момчета 

се хвърлят на вятър,

никой ли туй не видя? 

Как млади юнаци 

с искра във очите умират, 

за да изкупят наш'та вина...

Как моят приятел усмихнат

вече не може да се усмихва.

Един нож отвратително бесен

успя гласа му да затихне 

и защо този гняв,

защо тази злоба,

не виждаш ли какво 

се виси над тебе народе,

не виждаш ли как твоите деца

гинат под яркото слънце,

не ги е страх тях от нощта,

страх ги е сред хора да бъдат.

А моят другар, 

който отдавна познавах, 

с него се смях и обичах, 

моят другар сега 

изглежда е сам-самичък - 

за нищо, за нищо!

За някаква тъпа кавга,

та той убиваше 

и буболечките едва-едва, 

как успя този живот 

в това да ни превърне,

ще можеш ли ти, гаден живот,

при мен да го върнеш?