30 dic 2008, 9:03

Помислих, че мига съм уловила...

1.4K 0 41

Помислих, че мига съм уловила.

Отдадох му се - беше много мил.

Но после се усетих, бях сгрешила -

оказа се, че той ме уловил...

 

Защо да крия, още сме щастливи

и пърха пак взаимност между нас.

Останалото знаете и вие:

раздялата ще дойде някой час...

 

Аз знам - и други мигове ще срещна,

докрай ще бъдат в мен и аз - във тях,

един на друг дарили страст гореща,

разлистена печал и ведър смях...

 

 

                                 Желая ви много светли мигове през Новата година!

 

 

                                      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много здраве и щастие, мила Феичка бяла!!!
  • Прекрасен стих...
    Поздрави!
  • Няма раздяла, Вилдан, когато има любов!
    И когато я има и споделена в прекрасните ти стихове!!!
  • мигът е в нас...и ние сме в него...
    Бъди щастлива ...Вилдан...с много обич.
  • Ами по-добре "страст гореща, разлистена печал и ведър смях...", отколкото...нищо! Ами от тези мигове е изтъкан животът ни, нали така?!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...