Помислих, че мига съм уловила...

Поэзия » Философская

1.4K 0 41

Помислих, че мига съм уловила.

Отдадох му се - беше много мил.

Но после се усетих, бях сгрешила -

оказа се, че той ме уловил...

Защо да крия, още сме щастливи

и пърха пак взаимност между нас.

Останалото знаете и вие:

раздялата ще дойде някой час...

Аз знам - и други мигове ще срещна,

докрай ще бъдат в мен и аз - във тях,

един на друг дарили страст гореща,

разлистена печал и ведър смях...

Желая ви много светли мигове през Новата година!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Много, много здраве и щастие, мила Феичка бяла!!!

2009-01-19T18:19:22+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Прекрасен стих...
Поздрави!

2009-01-07T16:53:51+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Няма раздяла, Вилдан, когато има любов!
И когато я има и споделена в прекрасните ти стихове!!!

2009-01-07T13:42:38+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

мигът е в нас...и ние сме в него...
Бъди щастлива ...Вилдан...с много обич.

2009-01-04T01:00:32+02:00
Мимче (Милена)

Ами по-добре "страст гореща, разлистена печал и ведър смях...", отколкото...нищо! Ами от тези мигове е изтъкан животът ни, нали така?!

2009-01-03T16:29:00+02:00