3 feb 2017, 9:07

Помниш ли?

1.1K 2 6

     

Помниш ли как в шепите ми маргарити

пиеха отблясък лунен -

сбираха сълзите неизтрити,

ала те обичах...

до полуда!

Помниш ли, в усмивката ми – пролет

свежа, безобразна,  луда....

свърна тихо

в секнат полет -

някакво измамно чудо.

Помниш ли, не помниш ли?

Кажи ми!

Моите и твоите сълзи

казани, неказани

без име...

Спомена за тях поне

пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...