Помниш ли как в шепите ми маргарити
пиеха отблясък лунен -
сбираха сълзите неизтрити,
ала те обичах...
до полуда!
Помниш ли, в усмивката ми – пролет
свежа, безобразна, луда....
свърна тихо
в секнат полет -
някакво измамно чудо.
Помниш ли, не помниш ли?
Кажи ми!
Моите и твоите сълзи
казани, неказани
без име...
Спомена за тях поне
пази!
© Анастасия Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
