Помниш ли?
Помниш ли как в шепите ми маргарити
пиеха отблясък лунен -
сбираха сълзите неизтрити,
ала те обичах...
до полуда!
Помниш ли, в усмивката ми – пролет
свежа, безобразна, луда....
свърна тихо
в секнат полет -
някакво измамно чудо.
Помниш ли, не помниш ли?
Кажи ми!
Моите и твоите сълзи
казани, неказани
без име...
Спомена за тях поне
пази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Стоянова Всички права запазени
