Помниш ли
Помниш ли
Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда,
а после го затворихме във облак,
че сбирахме в очите светлина,
преди нощта за нея пак да дойде?
Ти помниш ли онези езера,
в които се пречистиха душите ни,
задъхания бяг на пролетта,
преборила сезони да ни стигне?
Навярно си забравил, но ела
и с твойте устни моите докосвай,
отминалите дни и любовта
в една целувка днес за тебе нося.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
