8 may 2007, 10:22

Помниш ли ...

  Poesía
1.3K 0 2

Помниш ли онези времена?...

Помниш ли... Забравила си вече?

Помниш ли онази тиха...

Онази... първата ни вечер?...


И нея си забравила, така ли?

А помниш ли целувките ми, мила?...

От устните ми толкоз пъти

със наслада бе отпила...


И тях си ги забравила, добре...

А спомняш ли си моите ръце?...

Всяка вечер, нежно, във прегръдка ...

бяха твоята сила, твоите криле ...


И тях си забравила бързо?

Но помниш нашите мечти, нали?...

Как искахме да пеем, да се смеем

и тихичко дъжда да ни вали...


Не помниш нищо, свързано със мен?

Но помниш нашата раздяла...

В онази мрачна и студена вечер,

колко сълзи бе проляла...


Не помниш даже кой съм аз?

Тъгата всичко е затрила?

Е нищо, аз пък помня всичко...

И още те обичам, мила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...