17 ene 2008, 15:17

Помниш ли?

1.7K 0 5

 Помниш ли?

 

Помниш ли първата ни среща,
как един към друг вървяхме,
изпълнени с мечти и надежда
и как погледите си сляхме?

 

А помниш ли първата ни целувка,
колко много вяра дари ни
и последвалата милувка,
която любовта подари ни?

 

Помниш ли нашата песен
и танца на тази балада?
Настъпи и нашата есен,
нашата болезнена раздяла!

 

А помниш ли колко те обичах,
обичам те много и сега!
Тогава на щастието приличах,
а днес на неутешима тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неутешима тъга...Браво, Мария!
  • Благодаря ви за мненията и много се радвам, че стихчето ви харесва!
  • Този стих ме развълнува - красиво, а в същото време толкова тъжно...
    Миличка, пишеш много завладяващо!
  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
  • Тъжен стих,но много хубав!Пожелавам ти ново по-голямо щастие!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...