17 янв. 2008 г., 15:17

Помниш ли?

1.7K 0 5

 Помниш ли?

 

Помниш ли първата ни среща,
как един към друг вървяхме,
изпълнени с мечти и надежда
и как погледите си сляхме?

 

А помниш ли първата ни целувка,
колко много вяра дари ни
и последвалата милувка,
която любовта подари ни?

 

Помниш ли нашата песен
и танца на тази балада?
Настъпи и нашата есен,
нашата болезнена раздяла!

 

А помниш ли колко те обичах,
обичам те много и сега!
Тогава на щастието приличах,
а днес на неутешима тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Неутешима тъга...Браво, Мария!
  • Благодаря ви за мненията и много се радвам, че стихчето ви харесва!
  • Този стих ме развълнува - красиво, а в същото време толкова тъжно...
    Миличка, пишеш много завладяващо!
  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
  • Тъжен стих,но много хубав!Пожелавам ти ново по-голямо щастие!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...