Помниш ли?
Помниш ли първата ни среща,
как един към друг вървяхме,
изпълнени с мечти и надежда
и как погледите си сляхме?
А помниш ли първата ни целувка,
колко много вяра дари ни
и последвалата милувка,
която любовта подари ни?
Помниш ли нашата песен
и танца на тази балада?
Настъпи и нашата есен,
нашата болезнена раздяла!
А помниш ли колко те обичах,
обичам те много и сега!
Тогава на щастието приличах,
а днес на неутешима тъга!
© Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
