Помниш ли? Говорех за тъгата,
за изгаснали звезди,
за болката от самотата,
за горчивите сълзи!
Помниш ли? За времето говорих,
за всичко, дадено от мен!
Прозорец надежда ти отворих,
но нахлу само вятърът студен!
Помниш ли, че вярвях безрезервно,
дори да знаех, че после ще боли!
Аз знаех как ме лъжеш лицемерно!
Сега за прошка не моли!