Помниш ли? Говорех за тъгата,
за изгаснали звезди,
за болката от самотата,
за горчивите сълзи!
Помниш ли? За времето говорих,
за всичко, дадено от мен!
Прозорец надежда ти отворих,
но нахлу само вятърът студен!
Помниш ли, че вярвях безрезервно,
дори да знаех, че после ще боли!
Аз знаех как ме лъжеш лицемерно!
Сега за прошка не моли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
