Помниш ли? Говорех за тъгата,
за изгаснали звезди,
за болката от самотата,
за горчивите сълзи!
Помниш ли? За времето говорих,
за всичко, дадено от мен!
Прозорец надежда ти отворих,
но нахлу само вятърът студен!
Помниш ли, че вярвях безрезервно,
дори да знаех, че после ще боли!
Аз знаех как ме лъжеш лицемерно!
Сега за прошка не моли!
© Ина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
