3 ene 2013, 16:31

Помниш ли 

  Poesía » De amor
1002 0 2

Във нощи, разпокъсани от мислене,

в жарава вплитам всичките си пътища…

Небето се взривява с луди писъци,

реши ли, че в зора ще се превръща.

 

И се преражда с всяко пълнолуние

по-мъдро… Като страж, покрил Земята.

Ти помниш ли все още тази блудница,

която твоя сън превърна в клада?!...

 

И ти се врече с всичките си лудости

да бъде мост от тебе до мечтите.

А в мигове, в които някак трудно

сълзите се стаяваха в очите

 

с една любов, по-нежна от докосване,

и с шепа огън делника ти стопли…

И днес, във нощи тъжно омагьосани,

тя още със звездите ти говори…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??