Помниш ли
Във нощи, разпокъсани от мислене,
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние
по-мъдро… Като страж, покрил Земята.
Ти помниш ли все още тази блудница,
която твоя сън превърна в клада?!...
И ти се врече с всичките си лудости
да бъде мост от тебе до мечтите.
А в мигове, в които някак трудно
сълзите се стаяваха в очите
с една любов, по-нежна от докосване,
и с шепа огън делника ти стопли…
И днес, във нощи тъжно омагьосани,
тя още със звездите ти говори…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
