2 ago 2007, 13:45

Помниш ли очите ми...?

Poesía

861 0 3

Помниш ли очите ми...?

И срещаш мойте влюбени очи,

очи, сега тъй непознати,

очите, на които ти

ще се зарадваш и поплачеш...

Как искам непознат да бъдеш ти.

Да знам, че в непознат аз съм се влюбила

и тъга да заблести във моите очи

за времето, що съм те любила...

Bърни се...!

Отключи сърцето ми за смисъл нов...

А ако може, аз ще те попитам -

Кое е по-безбрежно - море или любов...?

Пояснение: "за времето, що съм те любила = за времето, в което съм те обичала"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gothwolf (Християн)

И без пояснението, оставаш перфектно разбрана от мен... Мисля, че то не е нужно... Красиво е

2007-09-01T13:09:30+03:00
pr0teus (Максим Колев)

Красиво написано.. с толкова чувства.. възхищавам ти се!

2007-08-05T11:31:40+03:00
Love (Ванина)

Хубаво е винаги да има някой,който да ни се зарадва и да поплаче за нас!

2007-08-02T13:48:28+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0