14 abr 2012, 19:59

Помниш ли?/Спомняш ли си?

694 0 0

2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)

Помниш ли?


Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка
и сърцето ми още силно те иска!!
Помниш ли дните на плажа,
когато оставах да плача?!?
Ти беше до мен
през всеки мой ден!
Обичам те и няма аз да се предам
сегакогато ти си ням!!
Ще се боря
и ще споря!!
Лесно ще се дам...
Сега оставаш сам...

--------------------------------------------------------------------------

Спомняш ли си?


Спомняш ли си...?
Бяхме аз и ти...
Спомняш ли си...
Небесните звезди...
Как показваше ми ти...?
Спомняш ли си...
Думите ти...?
Горчат ли...
Думите ми...?
И всичките ни...
Спомени прекрасни...
Превърнаха се в умрели и нещастни...
Спомняш ли си...
Как аз и ти...
Стояхме заедно и...
Няма смисъл от излишни думи
всичко свърши помежду ни...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...