2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)
Помниш ли?
Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка
и сърцето ми още силно те иска!!
Помниш ли дните на плажа,
когато оставах да плача?!?
Ти беше до мен
през всеки мой ден!
Обичам те и няма аз да се предам
сегакогато ти си ням!!
Ще се боря
и ще споря!!
Лесно ще се дам...
Сега оставаш сам...
--------------------------------------------------------------------------
Спомняш ли си?
Спомняш ли си...?
Бяхме аз и ти...
Спомняш ли си...
Небесните звезди...
Как показваше ми ти...?
Спомняш ли си...
Думите ти...?
Горчат ли...
Думите ми...?
И всичките ни...
Спомени прекрасни...
Превърнаха се в умрели и нещастни...
Спомняш ли си...
Как аз и ти...
Стояхме заедно и...
Няма смисъл от излишни думи
всичко свърши помежду ни...!
© Валентина Митева Todos los derechos reservados