Спомням си аз девойка една,
млада бе тя и пълна с мечти.
Усмихнала се бе нейната съдба -
лъчезарна беше, с големи очи.
По пътя свой тя срещна Любов и любови,
спъваше се, ставаше и пак напред вървеше.
Любовите загърби, ала Любовта -
с нея девойката се крепеше.
Е, и Любовта на край пътя я предаде,
за миг мечтите заспаха, а тя, клетата,
усмивки за лека нощ им раздаде
и продължи да крета сам сама. ...