Помня история една...
Спомням си аз девойка една,
млада бе тя и пълна с мечти.
Усмихнала се бе нейната съдба -
лъчезарна беше, с големи очи.
По пътя свой тя срещна Любов и любови,
спъваше се, ставаше и пак напред вървеше.
Любовите загърби, ала Любовта -
с нея девойката се крепеше.
Е, и Любовта на край пътя я предаде,
за миг мечтите заспаха, а тя, клетата,
усмивки за лека нощ им раздаде
и продължи да крета сам сама.
Отмина време - години така,
успя девойката да се съвземе и ето я отново -
усмихнатата нейна съдба.
С нов лик Любовта по пътя я срещна,
подаде ù свойта ръка и продължиха двете щастливо така...
Докъде са стигнали, не зная,
отдавна дирите им аз изгубих.
Докъдето и да са, само едно ще призная -
взех пример от всичко това
и да го запомня се потрудих.
© Галина Кръстева All rights reserved.
