Помня история една...

12 нояб. 2010 г., 21:41

Поэзия

566 0 2

Спомням си аз девойка една,

млада бе тя и пълна с мечти.

Усмихнала се бе нейната съдба -

лъчезарна беше, с големи очи.

По пътя свой тя срещна Любов и любови,

спъваше се, ставаше и пак напред вървеше.

Любовите загърби, ала Любовта -

с нея девойката се крепеше.

Е, и Любовта на край пътя я предаде,

за миг мечтите заспаха, а тя, клетата,

усмивки за лека нощ им раздаде

и продължи да крета сам сама.

Отмина време - години така,

успя девойката да се съвземе и ето я отново -

усмихнатата нейна съдба.

С нов лик Любовта по пътя я срещна,

подаде ù свойта ръка и продължиха двете щастливо така...

Докъде са стигнали, не зная,

отдавна дирите им аз изгубих.

Докъдето и да са, само едно ще призная -

взех пример от всичко това

и да го запомня се потрудих.