20 may 2018, 12:59

Помня те, учителко любима!

  Poesía
495 4 9

Пое ръката ми малка

в своята топла длан.

Почуствах те толкова близка

и плаках, много плаках, 

когато си тръгна. 

 

С теб написах "мамо" - 

най-хубавата дума на света. 

Липсваше ми твоето рамо, 

когато се опитвах да летя. 

 

За цял живот думите ми подари. 

Липсват ми онези дни! 

Още помня дългите ти коси. 

Времето не ги заличи. 

 

Чета и пиша с твоя топъл глас, 

особено в късен час. 

Помня те, учителко любима! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В наши дни учителите се възпяват изключително рядко, сякаш остават недооценени! Аз също си спомням с умиление дните, в които учителят беше авторитет! Поздрав за прекрасното ти посвещение, Васе!
  • Много признателно и мило, Васе!
  • Като мине време,дали и сегашните ученици,ще имат спомени с умиление,като твоето ,Васе?Не вярвам!Сега е много различно....Децата от съвсем малки имат самочувствието на родителите си,парадират с това,учителката "трябва" просто да изтърпи всички прояви на лошо или никакво възпитание, и това,че няма никакви права "да наказва"не й дава този ореол,който ти описваш!Но трябва първо родителите да виждат този "ореол"за да го оценят и децата им!
  • Прекрасно е, Васе!
  • Много сърца ще докосне стихът ти, Васе...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...