20.05.2018 г., 12:59

Помня те, учителко любима!

494 4 9

Пое ръката ми малка

в своята топла длан.

Почуствах те толкова близка

и плаках, много плаках, 

когато си тръгна. 

 

С теб написах "мамо" - 

най-хубавата дума на света. 

Липсваше ми твоето рамо, 

когато се опитвах да летя. 

 

За цял живот думите ми подари. 

Липсват ми онези дни! 

Още помня дългите ти коси. 

Времето не ги заличи. 

 

Чета и пиша с твоя топъл глас, 

особено в късен час. 

Помня те, учителко любима! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В наши дни учителите се възпяват изключително рядко, сякаш остават недооценени! Аз също си спомням с умиление дните, в които учителят беше авторитет! Поздрав за прекрасното ти посвещение, Васе!
  • Много признателно и мило, Васе!
  • Като мине време,дали и сегашните ученици,ще имат спомени с умиление,като твоето ,Васе?Не вярвам!Сега е много различно....Децата от съвсем малки имат самочувствието на родителите си,парадират с това,учителката "трябва" просто да изтърпи всички прояви на лошо или никакво възпитание, и това,че няма никакви права "да наказва"не й дава този ореол,който ти описваш!Но трябва първо родителите да виждат този "ореол"за да го оценят и децата им!
  • Прекрасно е, Васе!
  • Много сърца ще докосне стихът ти, Васе...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...