20 мая 2018 г., 12:59

Помня те, учителко любима!

499 4 9

Пое ръката ми малка

в своята топла длан.

Почуствах те толкова близка

и плаках, много плаках, 

когато си тръгна. 

 

С теб написах "мамо" - 

най-хубавата дума на света. 

Липсваше ми твоето рамо, 

когато се опитвах да летя. 

 

За цял живот думите ми подари. 

Липсват ми онези дни! 

Още помня дългите ти коси. 

Времето не ги заличи. 

 

Чета и пиша с твоя топъл глас, 

особено в късен час. 

Помня те, учителко любима! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В наши дни учителите се възпяват изключително рядко, сякаш остават недооценени! Аз също си спомням с умиление дните, в които учителят беше авторитет! Поздрав за прекрасното ти посвещение, Васе!
  • Много признателно и мило, Васе!
  • Като мине време,дали и сегашните ученици,ще имат спомени с умиление,като твоето ,Васе?Не вярвам!Сега е много различно....Децата от съвсем малки имат самочувствието на родителите си,парадират с това,учителката "трябва" просто да изтърпи всички прояви на лошо или никакво възпитание, и това,че няма никакви права "да наказва"не й дава този ореол,който ти описваш!Но трябва първо родителите да виждат този "ореол"за да го оценят и децата им!
  • Прекрасно е, Васе!
  • Много сърца ще докосне стихът ти, Васе...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....