20 мая 2018 г., 12:59

Помня те, учителко любима!

496 4 9

Пое ръката ми малка

в своята топла длан.

Почуствах те толкова близка

и плаках, много плаках, 

когато си тръгна. 

 

С теб написах "мамо" - 

най-хубавата дума на света. 

Липсваше ми твоето рамо, 

когато се опитвах да летя. 

 

За цял живот думите ми подари. 

Липсват ми онези дни! 

Още помня дългите ти коси. 

Времето не ги заличи. 

 

Чета и пиша с твоя топъл глас, 

особено в късен час. 

Помня те, учителко любима! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В наши дни учителите се възпяват изключително рядко, сякаш остават недооценени! Аз също си спомням с умиление дните, в които учителят беше авторитет! Поздрав за прекрасното ти посвещение, Васе!
  • Много признателно и мило, Васе!
  • Като мине време,дали и сегашните ученици,ще имат спомени с умиление,като твоето ,Васе?Не вярвам!Сега е много различно....Децата от съвсем малки имат самочувствието на родителите си,парадират с това,учителката "трябва" просто да изтърпи всички прояви на лошо или никакво възпитание, и това,че няма никакви права "да наказва"не й дава този ореол,който ти описваш!Но трябва първо родителите да виждат този "ореол"за да го оценят и децата им!
  • Прекрасно е, Васе!
  • Много сърца ще докосне стихът ти, Васе...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...