MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
3 ene 2007, 1:14

Помогнах ти да почнеш да го мразиш 

  Poesía
770 0 19

 

 

Помогнах ти да почнеш да го мразиш

и себе си да почнеш да визираш –

пред него няма повече да лазиш:

душата си ти няма да презираш…

 

В обич всеотдайна, безрезервна,

разлъката я стори невъзможна,

а теб направи тя такава – нервна,

преживявайки се за нищожна.

 

Душата ти сега – отново нежна,

друго яче вижда вече онзи ден,

защото с ласката копнежна

любовен плам в сърцето е роден.

 

Но чудя се защо си ти такава

към човека, който те спаси –

любовта ти го унищожава,

че мъстта емоцията краси?!

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че стиха ми е станал повод за написването на тези редове!!!
    Страхотно!!!
    Поздрав и усмивки!!!
  • Няма как другояче да се изясняват проблемите, а тук е разработен проблем от висока степен на сложност. Благодаря ти за усилието!
    Поздрав!
  • Да и аз това имах предвид с думите си още в първия коментар на тварбата: "Хубав стих Валери, явно послание към определен обект."
    А другото беше моя интерпретация по темата.
    Спирам, че станах досадна с приказките.
    Поздрав.
  • Самото заглавие Анета, дава завръзката на творбата, която получава своето решение още в първата строфа. Да се спрем само на първия стих, означава да изавдим един израз от контекста и неволно да опорочим добрите си намерения, а и неволно да влияем с тях.
    Повод за написването на този текст е творба, в която се прави признание за тази омраза, а аз превръщам моя герой в неин субект също, защото той успява да я превъзмогне, но, както става най-често в живота, я предизвиква по отношение на себе си.
    Поздрав!
  • Здравей, Ласка!
    Въпросът за това каква е ситуацията е правилен и творбата дава изчерпателен отговор на този въпрос, а тя е защитима от всяка гледна точка.Съгласен съм, че по текста може много да се доскутира, а и много да се научи за кармичната ситуация на пристрастяване, от която излизането е почти невъзможно. Би било добре да се зададе и въпроса как се стига до омразата като път на самоосъзнаването, което пък е вече гаратция и за нейното снемане от сферата на преживяването.
    Въпросът за неблагодарността остава открит в тази творба.
    Поздрав!
  • Изразих мнението си,но ти си автора и ти знаеш най-добре.
    Лек ден и ползотворна работа.
  • Валери, още самото ти заглавие на текста дава предпоставки за разсъждения в посока към това че е дадена помощ за да се изпитва омраза.
    Поздрав и усмивка.
  • Защо чак да го мрази...? Омразата според мен е много крайно чувство ... и все пак зависи от ситуацията. Това, че някой е помогнал на някого да се осъзнае е добре.
    "че мъстта емоцията краси" - това не го разбирам

  • Здравей, Мери!
    Щом влизаш в ролята, ще трябва ад дадеш отговор и на финала!?
    Поздрав!
  • Анета, Благовидността на думите ти по никакъв начин не отменя факта, че ти упорито се заплиташ в собствените си разсъждения. Всеки би казал, че е против омразата, но тук не става въпрос нито за подбуждане към омраза, нито за омраза към реална персона, която би пострадала по някакъв начин от това. Съдържателното изясняване на един текст е необходима предпоставка за неговото коментиране. Ти не си постигнала това.
    Поздрав!
  • Е, благодаря, тъкмо се чудех на кого го дължа!
  • Видях добре Валери, твой стих преди да прочета поне (казвам поне) два пъти не го коментирам, но не е нужно да се подклажда омраза към някой (пък бил той и виновен до голяма степен за дадено примирение и загърбване на личноста) за да се стигне до самонамиране и визиране. Мисля че прекалено много се зъдълбочаваме над една дума.
    Аз имах предвид, че в общия смисъл омразата не е нужна за да има стигане до личностно преоткриване на образа на героинята ти въпреки случките които са я довели до това състояние от което е нужно да и бъде подадена ръка за да се отърси и преоткрие като обичаща жена.
    Лека и спокойна нощ ... Валери.
  • Анета,
    Нека заедно да прочетем първите два стиха, които гласят следното:
    "Помогнах ти да почнеш да го мразиш
    и себе си да почнеш да визираш".
    Има такива случаи, когато хората стигат до самоотричане в името на другия, който ги е изоставил.От текста това нещо ясно се вижда, но за теб остава скрита картинка и затова за втори път пояснявам.
    Поздрав!
  • Сияна,
    Не само въпросът към героинята, а и цялостният процес и развит прецизно, защото е канкретен, а що се отнася за цифрата 3, която е поставена на мястото на оценките, не се притеснявай...В своята анонимност, тя остава без значение.
    Поздрав!
  • Следващия още не е публикуван, ще го прочета.
    Може и да е малко краен коментара ми (коментирам стиха сам по себе си, не автора ... тоест теб като личност), но щом някой помага на някой за да се зароди омраза към нещо, то вече има неправилно подхождане към обекта на омраза и подтикване към изпитване на неприятни усещания.
    Поздрав Валери.
  • Само да кажа:Оценката не е от мен..
  • Стихът е драстичен, но ти го коментираш тенденциозно. Щом четеш първия стих, прочети и втория, за да си отговориш на въпроса, който е неправилен.
    Поздрав, Анета!
  • Харесва ми!
    Изразено е много ясно въпросът който е
    отправен към главната героя!
    Поздрав!
  • Защо помагаш на омразата,
    нима това ти е призвание?
    Изразност ли е само фразата
    ако не, ще има и страдание.
    С омраза трудно се живее ...
    стяга и души докрай душата.
    За мъст сърцето щом копнее
    обречена е на мрак жената.

    Хубав стих Валери, явно послание към определен обект.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??