Помогнах ти да почнеш да го мразиш
Помогнах ти да почнеш да го мразиш
и себе си да почнеш да визираш –
пред него няма повече да лазиш:
душата си ти няма да презираш…
В обич всеотдайна, безрезервна,
разлъката я стори невъзможна,
а теб направи тя такава – нервна,
преживявайки се за нищожна.
Душата ти сега – отново нежна,
друго яче вижда вече онзи ден,
защото с ласката копнежна
любовен плам в сърцето е роден.
Но чудя се защо си ти такава
към човека, който те спаси –
любовта ти го унищожава,
че мъстта емоцията краси?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Да и аз това имах предвид с думите си още в първия коментар на тварбата: "Хубав стих Валери, явно послание към определен обект."