3 янв. 2007 г., 01:14

Помогнах ти да почнеш да го мразиш

944 0 19

 

 

Помогнах ти да почнеш да го мразиш

и себе си да почнеш да визираш –

пред него няма повече да лазиш:

душата си ти няма да презираш…

 

В обич всеотдайна, безрезервна,

разлъката я стори невъзможна,

а теб направи тя такава – нервна,

преживявайки се за нищожна.

 

Душата ти сега – отново нежна,

друго яче вижда вече онзи ден,

защото с ласката копнежна

любовен плам в сърцето е роден.

 

Но чудя се защо си ти такава

към човека, който те спаси –

любовта ти го унищожава,

че мъстта емоцията краси?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че стиха ми е станал повод за написването на тези редове!!!
    Страхотно!!!
    Поздрав и усмивки!!!
  • Няма как другояче да се изясняват проблемите, а тук е разработен проблем от висока степен на сложност. Благодаря ти за усилието!
    Поздрав!
  • Да и аз това имах предвид с думите си още в първия коментар на тварбата: "Хубав стих Валери, явно послание към определен обект."
    А другото беше моя интерпретация по темата.
    Спирам, че станах досадна с приказките.
    Поздрав.
  • Самото заглавие Анета, дава завръзката на творбата, която получава своето решение още в първата строфа. Да се спрем само на първия стих, означава да изавдим един израз от контекста и неволно да опорочим добрите си намерения, а и неволно да влияем с тях.
    Повод за написването на този текст е творба, в която се прави признание за тази омраза, а аз превръщам моя герой в неин субект също, защото той успява да я превъзмогне, но, както става най-често в живота, я предизвиква по отношение на себе си.
    Поздрав!
  • Здравей, Ласка!
    Въпросът за това каква е ситуацията е правилен и творбата дава изчерпателен отговор на този въпрос, а тя е защитима от всяка гледна точка.Съгласен съм, че по текста може много да се доскутира, а и много да се научи за кармичната ситуация на пристрастяване, от която излизането е почти невъзможно. Би било добре да се зададе и въпроса как се стига до омразата като път на самоосъзнаването, което пък е вече гаратция и за нейното снемане от сферата на преживяването.
    Въпросът за неблагодарността остава открит в тази творба.
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...