2 feb 2009, 2:05

Помощ

  Poesía » Otra
2K 3 22

Предадоха ме. Близките ми хора.

Забиха се в гърба ми сто ками.

Светът около мене се затвори

и сринаха се всичките земи.

Да стана се опитах. Неуспешно.

Ръката ми протегната виси.

От помощ имам нужда. Спешно!

И някой... който мен да ме спаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам...
  • ЩеБлагословена си от Бог! Поздрав!!!
  • Боже...дано е само стих...с обич, мила Мая.
  • "Не допускай никой да те стъпква
    както стъпкват уморените есенни листа,
    с тежки думи да те обърква
    и надсмива се над твоята мечта!" и т.н.
    Лично съм го изпитала... затова знам колко тежи! Но... гледай напред! Успех!
  • "Нарисувай си стол.
    Нарисувай си маса.
    Нарисувай стена. Нарисувай прозорец.
    Нарисувай врата, през която ще влезе приятел.
    Изтрий всичко после. Тегли му чертата.
    На ти сега и на теб самотата."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...