24 jun 2009, 19:42

Помощ!

  Poesía
660 0 6

                                       на Н.

 

Излекувай ми душата, докторе!

Излекувай ми душата!

И от корен да изтръгнеш, докторе,

раната във мен посята!

 

Излекувай, докторе, сърцето,

че е толкоз безпризорно...

Хапче имаш ли, с което

да се преродя повторно?

 

Моля ти се, докторе, помагай,

че светът ми се събори!

Ако и ти от мен избягаш,

как самичка да се боря

 

с лоши думи и с омраза?

И боли все по-дълбоко

тази всичката зараза.

... А хората са тъй жестоки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красотата на тези стихове е в болката. Пиши стихове и гради след срутването! Поздравления!!!
  • съгласна съм с Белла
  • Миме, ако някой ти е рекъл:Върви на майната си! и Доктор няма да те върне обратно в майчината утроба! Пази се сама и успех! Зем.
  • Хареса ми!
  • Лек трудно се намира, но ако докторът е млад и симпатичен, все ще се измисли нещо! Дотук с шегите (то и аз съм в едно настроение за шеги, но)...Инак Меги, когато и заобиколени от много хора сърцата ни стенат безпризорни - болката на съвременния човек.., трябва да намерим упование в дребните неща...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...