24.06.2009 г., 19:42

Помощ!

655 0 6

                                       на Н.

 

Излекувай ми душата, докторе!

Излекувай ми душата!

И от корен да изтръгнеш, докторе,

раната във мен посята!

 

Излекувай, докторе, сърцето,

че е толкоз безпризорно...

Хапче имаш ли, с което

да се преродя повторно?

 

Моля ти се, докторе, помагай,

че светът ми се събори!

Ако и ти от мен избягаш,

как самичка да се боря

 

с лоши думи и с омраза?

И боли все по-дълбоко

тази всичката зараза.

... А хората са тъй жестоки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красотата на тези стихове е в болката. Пиши стихове и гради след срутването! Поздравления!!!
  • съгласна съм с Белла
  • Миме, ако някой ти е рекъл:Върви на майната си! и Доктор няма да те върне обратно в майчината утроба! Пази се сама и успех! Зем.
  • Хареса ми!
  • Лек трудно се намира, но ако докторът е млад и симпатичен, все ще се измисли нещо! Дотук с шегите (то и аз съм в едно настроение за шеги, но)...Инак Меги, когато и заобиколени от много хора сърцата ни стенат безпризорни - болката на съвременния човек.., трябва да намерим упование в дребните неща...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...