24 июн. 2009 г., 19:42

Помощ! 

  Поэзия
478 0 6

                                       на Н.

 

Излекувай ми душата, докторе!

Излекувай ми душата!

И от корен да изтръгнеш, докторе,

раната във мен посята!

 

Излекувай, докторе, сърцето,

че е толкоз безпризорно...

Хапче имаш ли, с което

да се преродя повторно?

 

Моля ти се, докторе, помагай,

че светът ми се събори!

Ако и ти от мен избягаш,

как самичка да се боря

 

с лоши думи и с омраза?

И боли все по-дълбоко

тази всичката зараза.

... А хората са тъй жестоки...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красотата на тези стихове е в болката. Пиши стихове и гради след срутването! Поздравления!!!
  • съгласна съм с Белла
  • Миме, ако някой ти е рекъл:Върви на майната си! и Доктор няма да те върне обратно в майчината утроба! Пази се сама и успех! Зем.
  • Хареса ми!
  • Лек трудно се намира, но ако докторът е млад и симпатичен, все ще се измисли нещо! Дотук с шегите (то и аз съм в едно настроение за шеги, но)...Инак Меги, когато и заобиколени от много хора сърцата ни стенат безпризорни - болката на съвременния човек.., трябва да намерим упование в дребните неща...
  • Ако намериш хапчето,дай и на мен,за да забравя злобата човешка,лицемерието,завистта...Силно написано!
Предложения
: ??:??